AES Corporation: Ускоряване на енергийния преход на България чрез иновации

08.09.2020

ИНТЕРВЮ С ОЛИВИЕ МАРКЕТ, ПРЕЗИДЕНТ НА AES БЪЛГАРИЯ

  1. В светлината на значителната историческа зависимост от производството на енергия от изкопаеми горива, България ще бъде силно засегната от декарбонизацията на икономиката си. Можете ли да ни споделите своя поглед върху ключовите предизвикателства за успешен енергиен преход в България?

Преходът към въглеродна неутралност е в основата на Зелената сделка на ЕС и като основна цел за цялото общество в бъдеще, той ще оформи значително политическото развитие. В същото време постигането на тази цел ще изисква поетапен и прагматичен подход, който отчита различията в енергийния микс на всяка държава-членка – и който оценява сложните социално-икономически ефекти от този преход. В български контекст виждаме, че над 40% от общото производство на електроенергия се основава на изкопаеми горива и този дял достига дори 60% в някои периоди през зимата. Това очевидно е значителна част – а ТЕЦ-овете в България представляват гръбнака на енергийната независимост на страната, тъй като лигнитните въглища са единственото гориво, което страната произвежда на местно ниво.

И тук идва логичният въпрос – „Възможно ли е да спрем тези мощности и да ги заменим с други енергийни източници и по-специално с възобновяеми?“ Отговорът е „Да, но преходът към ВЕИ трябва да бъде направен отговорно и постепенно за определен период от време“. Защото въпросът зависи от това дали сигурността на доставките може да бъде гарантирана, тъй като нашата мисия като електропроизводители е да гарантираме, че сигурността на доставките е запазена. В тази връзка, с гордост припомням, че ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ беше жизненоважна за посрещане на енергийните нужди в България по време на интензивните застудявания през зимата на 2017 г., когато трансграничните потоци на електроенергия бяха ограничени. Запазването на енергийната независимост е ключов елемент за плавен енергиен преход, а стабилността на мрежата е жизненоважна за осигуряване на постоянни потоци на електроенергия.

Твърдо вярваме, че топлоцентралите са необходими за прехода към възобновяема енергия:

  • По отношение на сигурността на доставките – в бъдеще енергията ще идва предимно от възобновяеми централи, но топлоцентралите все още осигуряват така необходимия капацитет, когато производството на възобновяеми източници не е достатъчно. Това ще продължи да бъде от жизненоважно значение в България и Югоизточна Европа, където ТЕЦ-овете все още представляват гръбнака на енергийната система;
  • По отношение на енергийната независимост ТЕЦ-овете ще играят ключова роля за осигуряване на енергийната независимост не само на страната, но и на региона на Югоизточна Европа.
  • По отношение на стабилността на мрежата ТЕЦ-овете в България са основните доставчици на критични услуги, които запазват стабилността на националната мрежа, като първично и вторично регулиране, регулиране на честотата и др.

Друг критичен аспект, който трябва да се има предвид, е социалното въздействие от рязко затваряне на ТЕЦ-овете в България. От години енергийният сектор на страната е важен източник на икономически растеж и внезапното затваряне ще има много сериозни последици за местната заетост и жизнения стандарт.

  1. В светлината на подобни предизвикателства какви според вас са основните приоритети за напредъка на България, при изпълнението на Зелената сделка на ЕС и на съответните цели?

На фона на предизвикателствата, които току-що споменах, стратегията за декарбонизация на българския енергиен пазар трябва да гарантира, че съвременните електроцентрали, използващи модерни технологии, като ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“, ще продължат да работят, за да се гарантира:

  • сигурност на доставките;
  • капацитет на националната преносна мрежа; и
  • надеждност на системата.

ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ е от жизненоважно значение за сигурността на доставките и адекватността на производството в България, особено когато има повишено търсене на електроенергия. ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ гарантира на Националната електрическа компания на България (НЕК) непрекъснато снабдяване с 600MW. През януари 2017 г. централата на AES задоволи до една четвърт от общото търсене през този критичен период, тъй като пикът на потребление съвпадна с ниските нива на електропроизводство от вятър и слънце и намалена наличност на водноелектрическия капацитет [1] .

Въпросът е в това, че при настоящите обстоятелства възобновяемата енергия все още не гарантира сигурността на доставките и стабилността на мрежата, необходими в България и Югоизточна Европа. Вземете например неотдавнашните събития в Съединените щати – където калифорнийците преживяха поредица от прекъсвания на електрозахранването и спиране на тока в началото на август за първи път от 19 години. Липсата на диверсифицирани енергийни източници и недостатъчният капацитет за съхранение бяха широко изтъквани като ключови фактори за проблемите, изпитани там, и че значението на стабилността на мрежата не бива да се подценява. Действително, както посочва скорошна статия по темата, „необходимостта от надеждна мрежа става все по-очевидна“: […] прекъсванията имат много причини, включително лошо планиране, неочаквана липса на капацитет и непоносими горещини не само в Калифорния, но и в близките щати, от които понякога внася енергия. Освен това слънчевите панели в Калифорния стават по-малко полезни вечер, когато търсенето е пиково“ [2] .

Друга важна област, която трябва да се разгледа, е Платформата на ЕС за въглищните региони в преход. Платформата е важен форум, който събира всички институционални и частни заинтересовани страни от определени зависими от въглищата държави. Той дава възможност на регионите, които ще бъдат най-засегнати от прехода, да повдигнат ключови проблеми, да споделят знания и опит по начин, който може да помогне на националните и регионалните власти да намерят най-добрия способ за осъществяване на прехода. Предвид дългата история на зависимостта на България от въглища и изобилието от предизвикателства, които предстоят, участието в този форум ще подпомогне страната да внедри нови приоритетни енергийни проекти и да намери нови начини за облекчаване на социално-икономическите въздействия от енергийния преход.

  1. Какво мислите за ефекта на частните инвестиции върху енергийния преход в България занапред?

Частните инвестиции са от решаващо значение за привличане на капитал и иновативни технологии в България. Благоприятният инвестиционен климат е една от най-важните предпоставки за развитието на енергийния сектор и икономиката като цяло. Основните аспекти на благоприятния инвестиционен климат включват предвидима икономическа среда, върховенство на закона, неприкосновеността на договорите и задълженията на страните, които са ги подписали. Кризата с COVID-19 също има дълбоко въздействие върху глобалния инвестиционен климат, тъй като променя начина на функциониране на веригите за доставки. В този контекст технологичният напредък, научните изследвания и иновациите са дори още по-важни, тъй като улесняват възможностите за дистанционна работа и също така намаляват физическата нужда от работна ръка в някои сфери на икономиката.

  1. Как може България постепенно да увеличи своя дял от възобновяеми източници без да застраши сигурността на доставките и стабилността на мрежата? В тази връзка моля да коментирате как би могъл да изглежда бъдещият енергиен микс на България?

 Като вземем предвид централното местоположение на страната и естествените енергийни ресурси, мисля, че целесъобразно решение за България би било комбинация от природен газ, възобновяеми източници (вятър, слънце и вода) и проекти за съхранение на енергия. Комбинирането на ВЕИ и съхранение на енергия може да бъде полезен инструмент за справяне с основните предизвикателства пред енергийната инфраструктура, пред които е изправена България. България има добър потенциал да увеличи диверсификацията – и да запази едновременно енергийната сигурност и стабилността на мрежата.

Например, AES и нашето съвместно предприятие със Siemens – Fluence, изграждат и експлоатират успешно няколко решения за съхранение на енергия в много страни. Голямото предимство на технологията за съхранение на енергия (Battery Energy Storage Solutions – BESS) е, че ни позволява да елиминираме колебанията, предизвикани от възобновяемите енергийни източници, като съхраняват излишната енергия, когато тя се произвежда. С тази технология можем да съхраняваме излишната енергия и да я освобождаване в мрежата при необходимост. Добавянето на капацитет за съхранение в България ще позволи включването на много по-големи количества променлива възобновяема енергия в мрежата, в допълнение към създаването на силни взаимовръзки между националните мрежи.

Природният газ също може да играе роля в енергийния преход в България. Има два варианта, които трябва да се разгледат, за да се развие използването на газ при производството на електроенергия от съществуващи мощности. Първият вариант е да се преобразуват котлите на една централа от въглища на газ и да се запази до голяма степен съществуващото оборудване. Въпреки че такова преобразуване е технически възможно, неговата икономическа жизнеспособност зависи от дългосрочното развитие на цените на природния газ и кредитите за CO2. Вторият вариант е да се изгради нова централа за комбиниран цикъл на природен газ, която да осигурява най-ефективното използване на природен газ, макар и с много по-големи инвестиции. В този контекст, подходящата инфраструктура и международните споразумения за доставка ще трябва да гарантират, че газът се внася в България и да се разгледат въпросите за сигурността на доставките.

В допълнение, важна част от този процес би било предоставянето на достъп до редица нови доставчици. Пристанището за втечнен природен газ в Александруполис на брега на Егейско море е добро начало –  а България вече придоби 20% от акциите в съоръжението за ВПГ в Александруполис. Безспорно обаче има големи технически и регулаторни пречки, които трябва да бъдат преодолени, за да може природният газ да бъде интегриран в българския енергиен микс в краткосрочен и средносрочен план. Също толкова важно е изграждането на газовия интерконектор между България и Гърция – ICGB, който се очаква да заработи до края на 2021 г.

  1. Има ли други специфични фактори от значение на българския енергиен пазар, които бихте искали да обсъдите?

 Занапред, България трябва да се съсредоточи основно върху планираните бъдещи компоненти на енергийния микс и върху това как да се справи с голямата зависимост от вносни енергийни ресурси – като се има предвид общото ниво на БВП в страната. България все още е в процес на модернизиране и подобряване на икономиката – а в момента тя е на дъното на класацията на ЕС по отношение на доходите и жизнения стандарт. Важно е да се гарантира, че енергийният преход няма да доведе до увеличение на цената на електроенергията, което ще засегне всички потребителски стоки, тъй като влияе върху цената за тяхното производство. Подобно увеличение ще има много негативен ефект върху жизнения стандарт и може да затрудни много българи. Предвид това, трябва да гарантираме, че с осъществяването на енергийния преход ще се разгледат опасенията на българския народ и тревогите за икономиката.

Стара Загора вероятно ще бъде най-засегнатият от прехода регион в България. От много години, той е енергийният център на България заради електроцентралите, използващи лигнитни въглища, и това привлече много висококвалифицирани експерти да се преместят там и да работят в централите. Потенциалното затваряне на ТЕЦ-овете трябва да бъде оценявано и чрез социалните ефекти за региона. Ако разгледаме последните данни, от началото на 2016 г. 324 хил. души живеят в региона. Приблизително 100 000 от тях са пряко или косвено зависими от енергийния сектор (служители, доставчици и техните семейства). Погледнато от този ъгъл е ясно, че потенциалното затваряне на ТЕЦ-овете ще засегне приблизително 30% от населението. Следователно, голяма част от това население ще се нуждае от нови възможности за работа – без това, икономическото забавяне в региона ще бъде неизбежно.

Създаването на нови възможности за икономическо развитие и заетост в този регион ще бъде от решаващо значение, за да се гарантира, че жителите на Стара Загора няма да бъдат изоставени. В тази връзка, европейските фондове и програми трябва да улеснят икономическия преход на въглищните региони, да предоставят ясна възможност за разкриване на нови работни места и за създаване на нови предприятия и бизнес възможности в Стара Загора.

Не се съмняваме, че местният експертен опит, който вече присъства в региона на Стара Загора, ще позволи да се запази неговата роля като енергиен център на България. Използването на тази възможност също ще бъде от решаващо значение за успешния енергиен преход в България.

  1. Бихте ли ни дали някаква представа за опита на AES в подкрепа на енергийния преход на други пазари?

 Навсякъде по света AES работи за ускореното развитие на енергията на бъдещето и създава иновационни енергийни решения, които отговарят на нуждите на клиентите от достъпна и сигурна нисковъглеродна енергия. В Чили, например, създадохме концепцията за „зелена комбинация и разширено предложение“, която постепенно замества въглищното електропроизводство с по-евтина възобновяема енергия и ускорява достъпа до евтина слънчева и вятърна енергия за съществуващи клиенти, докато запазва сигурността, предлагана от въглищните мощности. В Доминиканската република AES въведе използването на природен газ на острова още преди 19 години, за да помогне на страната да намали своята зависимост от вносен нефт, като спестява на потребителите повече от половин милиард долара на година. Сега работим за разширяване на внедряването на газови инфраструктури на острова като изградихме първия терминал за втечнен природен газ в региона и изградихме нов газопровод, за да доставяме газ до източната част на страната, да преобразуваме съществуващите централи от дизел на природен газ. Също така разширяваме възможностите за слънчева енергия и за съхранение на енергия.

[1]CEPS Policy Insight : Възможна ли е сигурността на енергийните доставки без по-задълбочена трансгранична интеграция на пазара? Уроци от застудяването в Югоизточна Европа Кристиан Егенхофер и Кристиан Строя ( link ).

[2] Lit Business се борят срещу прекъсванията на електрозахранването в Калифорния – зелените компании се стремят не само да произвеждат енергия, но също така и да я съхраняват и управляват, издание на Economist от 29 август 2020 г. ( link )  .