България и Централна Източна Европа: последиците от Зелената сделка на ЕС, ключовите предизвикателства и ролята на публично-частните партньорства

06.07.2020

Обобщено изложение

Прилагането на Зелената сделка на ЕС в Централна Източна Европа представлява голямо предизвикателство. Мобилизирането на публичните и частните инвестиции ще бъде от жизненоважно значение, за да бъде избегнато изоставането на този регион и да бъде гарантирано, че той отговаря на актуализираните цели на ЕС за възобновяеми източници за 2030 г. и 2050 г. Без обновена стратегия, регионът е изправен пред риск от сериозен дефицит на базови мощности за производство на електроенергия през следващите години. Поглеждайки към България, предвиждаме, че по пътя към въглероден неутралитет, страната мисли за замяната на своите стари въглищни централи, от комбинация от възобновяеми проекти, съчетани с инсталации за съхранение на енергия, и газови проекти, като се има предвид, че газът може да представлява полезно „свързващо гориво” при прехода на България и на други страни, които зависят от въглищата. По този начин комбинирането на природен газ и съхранението на енергия може да улесни отговорния преход към въглероден неутралитет, който ще гарантира сигурността на доставките, целостта и гъвкавостта на мрежата. Сътрудничеството между националните правителства и частните инвеститори е от ключово значение за постигането на разумни решения за този отговорен преход. Следователно ролята на Комисията е ключова за осигуряването на такова сътрудничество на конструктивна основа.

За ЕЙ И ЕС

AES е световна енергийна компания, която предлага разнообразно портфолио от енергийни решения в 14 държави по света. Нашите действия се ръководят от целта да изградим устойчиво енергийно бъдеще, като същевременно отговаряме на непрекъснато променящите се енергийни нужди на пазарите, на които оперираме. Интеграцията е ключова за успешния и отговорен преход от традиционните към възобновяемите енергийни източници, а AES е водещ иноватор в интегрирането на решения за природен газ, възобновяема енергия и съхранението на енергия. AES е ангажирана да намали електропроизводството си (MWh) от въглища до по-малко от 30% до 2020 г. и по-малко от 10% до 2030 г.. Четирите платформи за нарастване на дела на чистата енергия са основни за нашата стратегия за преход: възобновяеми енергийни източници, решения за съхранение на енергия, втечнен природен газ (ВПГ) и енергийна ефективност. AES има повече от 15 години опит в разработването и експлоатацията на активи за производство на електроенергия от природен газ по целия свят. Също така, компанията разполага с над 3 GW соларни и вятърни проекти в експлоатация или в процес на изграждане в световен мащаб и очаква до 2022 г. да въведе в експлоатация още 12 GW соларни и вятърни проекти. Нашите системи за съхранение на енергия са сред най-големите световни паркове за съхранение на енергия, с над 768 MW в експлоатация, в процес на изграждане или в напреднала фаза на разработка в шест държави. През 2018 г. AES даде началото на партньорство със Siemens, за да основе Fluence, която днес е водещ световен доставчик на технологии за съхранение на енергия и услуги. AES присъства в България от близо 20 години и е инвестирала над 1,6 милиарда евро в енергийния сектор на страната, включително в най-големия вятърен парк в България и най-модерната въглищна електроцентрала.

Прилагането на Зелената сделка за България и Централна Източна Европа изисква адекватни икономически и структурни мерки

В AES приветстваме амбициозните цели на Зелената сделка на ЕС и я считаме за емблематична за ангажимента на Съюза за опазване на климата. В следващите години и с добавения принос на инициативата на Комисията „ЕС от следващо поколение“ Зелената сделка ще представлява централен компонент от политиката и промишлената стратегия на ЕС и ще играе съществена роля в плановете за устойчиво икономическо възстановяване от кризата, причинена от COVID-19. В съответствие с това, инвестициите в частния сектор и публично-частните партньорства следва да играят ключова роля.

Въздействието на Зелената сделка на ЕС върху европейския енергиен сектор и националните икономики ще бъде всеобхватно и преходът към въглероден неутралитет създава различни предизвикателства в Централна Източна Европа предвид различните отправни точки на отделните държави-членки по отношение на БВП, енергиен микс, цели за намаляване на емисиите и нуждите от инвестиции в енергетиката. Възможното затваряне на по-старите въглищни централи ще има сериозно влияние върху регионалната заетост и растежа на бизнеса. Политическите опасения за предприемане на незабавни стъпки към декарбонизация отразява широко загрижеността за социално-икономическите рискове, както и опасението, че либерализацията и декарбонизацията могат да повишат стабилността на мрежата и сигурността на доставките, както и свързаните с тях геополитически въпроси.

В момента няма официални данни за размера на необходимите инвестиции в България, за да се гарантира плавен преход към въглеродна неутралност. Общият размер на необходимото финансиране се оценява на близо 33 млрд. евро, за да се постигнат основните цели на Зелената сделка през следващото десетилетие[1]. Това се равнява на половината от БВП на България, което означава, че при стабилни нива на инвестициите приблизително 5% от БВП на страната трябва да бъдат изразходвани от правителството за постигането на договорените европейски цели за 40% намаляване на емисиите парникови газове до 2030 г., като този процент може да се увеличи до 50-55%.

Целевите инвестиции ще спомогнат за насърчаването на европейското развитие на иновативни решения за енергийните изисквания в тези региони – включително, например, решения за съхранение на енергия за подкрепа на стабилността на мрежата и гарантиране надеждността на системата. Окуражаващо е, че комисията обмисля увеличаване на средствата във фонда InvestEU до 15.3 млрд. евро, с потенциал да привлече инвестиции до 240 млрд. евро. Допълнително финансиране по линия на „Хоризонт Европа“ за изследвания и иновации в сектора на чистата енергия ще спомогне за ускоряване на напредъка в ключови енергийни технологии.

Необходимостта да се гарантира енергийната сигурност в България

В България въглищната електроенергия има съществена роля за икономическото развитие на страната, а въглищата все още осигуряват над 45% от общото производство на електроенергия. В действителност, в доклада за България в рамките на Европейския семестър се отбелязва, че продължаващата употреба на местни лигнитни ресурси „…е очаквано в средносрочен и дългосрочен план“. България все още разчита в значителна степен на въглищата като сигурен енергиен ресурс за електроенергия и промишлени цели и днес остава най-въглеродно интензивната икономика в ЕС. В краткосрочен план ще бъдат необходими усилия за справяне с бъдещото остаряване на въглищните централи, в светлината на новите ,по-строги ограничения на емисиите, въведени от Регламента на ЕС относно структурата на пазара на електроенергия.

Всеки отговорен преход трябва да гарантира, че стабилността ще бъде запазена и че цените ще бъдат запазени под контрол. Тъй като значителната енергийна диверсификация в Европа продължава, сигурността на доставките, гъвкавостта и стабилността на системата не могат да бъдат подлагани на риск. В България поне изглежда вероятно, че най-модерните и ефективни въглищни централи ще трябва да бъдат поддържани в средносрочен до дългосрочен план, за да улеснят този преход и за да се избегнат проблеми, свързани със сигурността на доставките и стабилността на мрежата.

Решенията за съхранение на енергия и природния газ като средства за отговорен и сигурен енергиен преход

Ние вярваме, че базираното на батерии съхранение на енергия е един от ключовете към бъдещето на чистата енергия, като в същото време се гарантира сигурността на снабдяването. Необходимо е значително развитие на решенията за съхранение на енергия, за да позволи инкорпорирането на големи количества от непостоянната възобновяема енергия в мрежата, в допълнение към стабилните интерконекторни връзки между националните мрежи. Съхранението на енергия в електропреносната мрежа може да се внедри бързо и да намали общите разходи, като подкрепя преносната и разпределителна инфраструктура чрез увеличаването на преносния капацитет и стабилността на мрежата. ЕС може да играе важна роля в подпомагането на пазарите да се справят с нетехнологичните бариери за съхранението на енергия, като допринася за създаването на регулаторни условия, които да стимулират частните инвестиции в съхранението на енергия. Опитът показва, че много ефективен начин за разработването на капацитет за съхранение на енергия е чрез добавяне на решение за съхранение на енергия в процеса на планиране на мрежата и организиране на конкурентни търгове за разпределянето на дългосрочни договори.

Освен това, смятаме, че използването на природен газ като мост към чиста енергия при определени обстоятелства трябва да бъде насърчавано. Докато протича затварянето на по-старите въглищни централи, природният газ може да увеличи стабилността на енергийните системи в преход в България и в други страни от Централна и Източна Европа, драстично намалявайки вредните емисии. България бързо се превръща в газов хъб, който понастоящем е в процес на диверсифициране на източниците на газови доставки.

Вярваме, че бъдещата подкрепа за проекти за газова инфраструктура ще бъде жизненоважна за ефективния преход в България. Въпреки това, отбелязваме, че в настоящия Механизъм за справедлив преход възможностите за финансиране от ЕС изключват природния газ заедно с други изкопаеми горива. Призоваваме това да бъде преосмислено и в светлината на гореспоменатите предизвикателства, пред които е изправен регионът на Централна Европа, приветстваме позицията на България, Чехия, Гърция, Унгария, Литва, Полша, Румъния и Словакия, които посочват необходимостта природният газ да участва в отговорния енергиен преход на Европа. В съответствие с тази позиция, ние сме съгласни, че прекъсването на европейско ниво на възможностите за финансиране на проекти за газова инфраструктура ще затрудни изключително много страните от Централна Европа с висока въглеродна интензивност като България да мобилизират достатъчно енергийни инвестиции в непосредствено бъдеще.

Препоръчваме ЕК да преразгледа възможността за използването на инфраструктурни проекти за природен газ като решения за преход към по-ниски въглеродни емисии. Както гореспоменатата позиция отбелязва, основната част от проектите за газова инфраструктура ще бъдат важни като основни енергийни източници в дългосрочен план в контекста на въглеродния неутралитет, имайки предвид, че те също така ще бъдат важни преносители на синтетичен газ, биометан и въглерод. По този начин, възобновяемите и декарбонизираните газове заедно ще могат постепенно да заменят природния газ. Следователно, газовата инфраструктура предлага средство за създаване на устойчиви възможности за енергетиката и промишлеността на Централна Европа, като същевременно поддържа надеждността и гъвкавостта на енергийната система без въвеждането на „блокиращ“ ефект.

За необходимостта от продължаващ диалог със заинтересованите страни от частния сектор

Висококачествената енергийна инфраструктура е жизненоважна за повишаване на производителността и дългосрочния икономически растеж. Ролята на ЕС в привличането на частни инвестиции чрез насърчаване на стабилни регулаторни принципи и механизми за развиване на добре функциониращи и регионално интегрирани пазари е от решаващо значение. През последните няколко години ЕК създаде платформи за насърчаване на обмена на най-добрите практики и препоръки за политики между публичния и частния сектор както в ЕС, така и на регионално ниво (например, Платформата „Въглищни региони в преход“ и „Енергийна свързаност в Централна и Югоизточна Европа“). Важно е обаче тези инициативи да се развиват и адаптират към текущите обстоятелства. Например, инициативата „Енергийна свързаност в Централна и Югоизточна Европа“ може да се разшири, за да подкрепи страните от Централна и Източна Европа в прехода към декарбонизация и насърчаване на ангажираността между националните правителства и частните инвеститори. Това допълнително ще позволи създаването и прилагането на ефективни стратегии, насочени към регионалните предизвикателства[2]. Нещо повече, страните-членки понастоящем са ангажирани с разработването на свои териториални планове за справедлив преход, за да определят социалните и икономическите приоритети в преминаването към въглеродно неутрална икономика. ЕК участва в този процес, за да предостави специално изготвена експертиза на националните и регионалните власти. Предвид критично важната роля на частните инвеститори в улесняването на преходния процес, ние се надяваме, че ЕК насърчава диалога между тях и органите в страните-членки, за да се постигнат оптимални резултати.

В AES сме готови да работим в тясно сътрудничество с ЕК и българското правителство, за да гарантираме ефективно изпълнение на целите на Зелената сделка по начин, който запазва сигурността на доставките и енергийната независимост на България и същевременно взима под внимание социалната цена, произтичаща от отговорния преход. Частните инвестиции ще бъдат от решаващо значение да подпомогнат енергийният преход да продължи ефективно и отговорно. Ако бъде управлявано ефективно, предвидимо и справедливо, публично-частното партньорство в енергийния сектор на ЕС ще гарантира печелившо решение за всички.

[1] Euractiv, 28 февруари 2020 г.

[2] Delivering the European Green Deal for southeast Europe – Do we need a regional approach? CEPS research paper, Mihnea Catuti / Irina Kustova / Christian Egenhofer